Крепост Урвич

Вили Лилков

 

„Корабът на изкуствата“ спира в Созопол или за мецената Ботьо Бараков, който заради дръзките си мечти акостира в ТВО „Белене“

       Потъналият в разруха остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ в Созопол ще се превърне в световен център на изкуствата. Проектът е на България, Франция и Обединените арабски емирства, като всички сгради на острова ще се преобразят в музеи на археологията, на подводната археология, в галерии, кина, места за наука. Идеята е да се постигне съчетание на светове, на различни мечти на различни поколения! Новината от тази седмица заслужава адмирации, още повече, че подобна идея за световен център на изкуствата, само че плаващ, е на българин и е изказана преди повече от 75 години.

        През 1944 г. Ботьо Бараков (1914, с. Източник), Габровско – 1997, Габрово) основава „Общество за култура и изкуства“ и изготвя „Изложение към българската общественост“. Той разработва идеята за плаващ дворец с изложбени, концертни, театрални и други зали, в които е изложено творчеството на първите творци на изкуството и науката.

         През февруари 1945 г. представя идеята пред членове на дипломатически мисии в България. Ботьо Бараков е търговец на химикали и машини и производител на анилинови бои, виден меценат. До национализацията влага милиони за подкрепа на десетки творци, подпомага издаването на книги на български писатели, откупува картини на талантливи художници. Дарява пари за стипендии на бедни студенти от Художествената академия.

        До крепостта Урвич край Панчарево основава Дом на изкуствата. Построява живописна къща над скалите, която се вижда отвсякъде, където събира картини, скулптури и редки книги. Около крепостта открива останки от бойни кули и параклис. Ботьо Бараков разказва: „Правех всичко възможно тези реликви да се съхраняват. И сред тези светини трябваше действително да израсне един Дом на изкуствата, но с мен се случиха фатални неприятности…“

       Всичките му действия се следят от ДС, която го подозира в шпионаж и му открива лична разработка „Бараба“. Ботьо Бараков бързо е „прикачен“ към арестуваните по следствено дело „Красавица“ и е осъден на 10 г. затвор за „шпионство по английска линия“, конфискуване на 250 хил. лв. от имуществото му и 12 г. лишаване от права. Вкаран е в затворите в София и Плевен, а по-късно е изпратен в ТВО „Белене“, откъдето е освободен през 1955 г. Когато се завръща в къщата си, той я намира напълно ограбена, покривът е откраднат и са останали само зидовете.

         Започва работа в каменоломна в с. Владая, по-късно в работилницата на ТПК „Дъга“ в София. През 1957 г. е изселен в родното си село, „защото е разкрит като англо-американски шпионин“. До 1960 г. е обект на наблюдателно дело „Идиот“.

        През 1963 г. присъдата му е отменена по съдебен път. Завръща се в София и живее усамотен до крепостта Урвич. В края на живота си се прибира в родното си село, където в двора на училището, през 1946 г., в знак на благодарност е поставил бюст на своя първи учител Калчо Коняров. Това благородно дело, ученик да постави паметник на учителя си, е уникално за България.

       През 1993 г. Ботьо Бараков дарява на Художествената галерия в Габрово 17 скулптури и 36 живописни платна, оценени за над 3 млн. лв. Друга сбирка от изящни предмети, рисунки, документи, снимки, печатите на Общество за култура и изкуство и писма дарява на Историческия музей в Габрово. Това е най-голямото дарение за града през втората половина на ХХ век, за което Ботьо Бараков е обявен за Почетен гражданин на Габрово

 

 

https://www.facebook.com/100006605558324/posts/2917068331856657/