НОВИНИ

Крепостта Урвич вдъхновила Паисий

14.09.2011

Меценат от Габровско строи там галерия

Когато пътуваме по шосето от София към Самоков, след Дяволския мост, където река Искър разделя Лозенската и Плана планина, вляво, високо горе, виждаме средновековна крепост с веещ се флаг. Каква е историята на това свято място на паметта за българите и на новата „крепост”?

Средновековната крепост Урвич се намирала на Лозенския рид Средобърдие, на канара, оградена отвсякъде от река Искър. Крепостта била част от Урвишки крепостен комплекс, в който влизали още манастирът „Св. Никола - Летни“, останките от крепостната черква „Св. Илия“ и отсрещният Кокалянски манастир.

Основите на непристъпно укрепление на Урвич поставил вероятно още хан Крум, който завладял София през 809 г. Според археолозите цялостното изграждане на крепостта станало през ХІІІ век. Тя била снабдена с ъглови кули, подобни на тези в крепостта на Царевец в Търновград. При опасност дълбокият ров под крепостта бил запълван с вода и така тя ставала непристъпна - издържала на продължителна обсада (преди около 50 години река Искър е заобикаляла от три страни хълма, на който е изградена крепостта. Сега оттам минава път, от който могат да се забележат заблатените райони на старото русло). От 60-те години на XIV в., когато турците са непосредствена заплаха за областта, Урвишката твърдина става много важна за отбраната на Софийското поле.

Според някои историци тя оцеляла при турското нашествие и се предала след споразумение с нашествениците, запазвайки известни права. Загубвайки отбранителните си функции, тя е изоставена през ХVІІ в. и постепенно рухнала под напора на времето.

Много легенди са запазени в народната памет за последните дни на това място. Всъщност повечето предания и народното творчество на местното население свързват твърдината с името на цар Ясен, като дълго време се е смятало, че така са наричали Иван Шишман. Според легендите в крепостта се приютили избягалите от Търновград български боляри начело с цар Иван Шишман, които донесли тук спасените си скъпоценности. Шишман и бойците му защитавали крепостта от турците „седем години”. Накрая крепостта паднала, защото една жена от Бистрица - Ведена, за да спаси детенцето си, предала на врага тайния вход към нея. Хората проклели предателката и тя се вкаменила. И днес, ако погледнем към левия бряг на река Ведена, ще видим каменна фигура, наподобяваща жена, прегърнала дете. От легендите за крепостта е повлиян и Паисий Хилендарски, който в своята \"История\" дава сведения за ролята й при защитата на Втората българска държава.

Стените на крепостта Урвич днес са почти напълно разрушени. Те са били издигнати до самия ръб на пропастта. От източната страна се е запазила и една отбранителна кула с височина 9 м. Във вътрешността на крепостта е имало няколко масивни сгради, сред които църквата “Св. Илия”, стенописвана на два пъти (ХІV и ХV в.) Крепостта е свързана и с началото на туристическото движение в България. При излет до крепостта Урвич, през 1889 година, Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, като основават „Урвич клуб”.

Днес в близост до крепостните руини се издига частна вила, наподобяваща средновековна крепост. Около нея има много спекулации. Ето каква е истината, разказана от бившия собственик на мястото Ботьо Бараков през 1992 г. пред журналиста Лазар Лазаров.

Ботьо Бараков, роден в село Източник, Габровско, бил изключителна личност щедър меценат, колекционер на картини, скулптури и редки книги, родолюбец и дарител. През 30-те години на миналия век той е богат търговец и пътува много из Европа. Там се влюбва в. музеите и галериите, и започва меценатската си дейност. Безкористно подпомага големи български художници, дарява стипендии на бедни студенти в Художествената академия. Ботьо Бараков поддържа първия български камерен оркестър с диригент Асен Найденов, Софийския драматичен театър, подпомага хор и оркестър \"Кавал\".

Индустриалецът купува място за постройка на художествена галерия в София, но през войната го взимат военните за изграждане на болница. Накрая Ботьо се спира на местността Урвич над Панчарево. Там купува 5 декара място от човек от Панчарево и започнал строежа направо на гола скала. Построява скромна каменна къща, за да направи галерия и да приюти ценните произведения на изкуството, които притежава.

Галерията става много известна и е посещавана от интелектуалци, от чужденци и дипломати. Но по време на комунистическите репресии Ботьо Бараков е арестуван и вкаран в затвора. Когато излиза оттам, намира къщата си на Урвич напълно ограбена и разрушена. Откраднати са ценни картини на големи български майстори. Ботьо продължава да живее усамотено в постройката на Урвич. Всички помним, че хората от района го наричаха \"художникът\", дори „лудият художник”. Къщичката му с двускатен покрив можеше да се види от всеки, минаващ по шосето долу. В залеза на живота си Бараков решава да се върне в родния си край с желание да направи галерия на открито. През 1990 г. продава имота си на Владимир Живков, инженер геолог (нямащ нищо общо с фамилията на диктатора Живков, както неосведомените пишат). Каменната сграда, която Бараков съградил преди повече от 50 години, Владимир реконструирал в типично средновековен стил, над която се намира и най-високата скала, която по интересно съвпадение се наричала Владимирова скала. От нея се разкрива панорамна гледка на цялата околност.

В интервюто си от 1992 г. Ботьо Бараков приветства това начинание на Владимир, като казва, че „това е едно свято българско място, което трябваше да се поддържа от българи, от хора с българско съзнание”. И допълва:” Постройката, която строи сега моят добър приятел Владимир е напълно в унисон с минало и бъдещето. ...Тя прилича на нова крепост с бойници. Това не е просто къща за живот, а пробуда към българщината за всеки, който я види. Ето защо аз поздравявам Влади. Аз му се радвам и го насърчавам да продължава в този дух. Всеки градеж, направен в България, остава за нашия народ.”

Източник: в-к Новинар

2007 © All rights reserved. Web design by SP Vision Ltd.