ДРУГИ КРЕПОСТИ И ЗАМЪЦИ

"Сердика - гордостта на българите,
а за нас желано прибежище…
И трябваше да я наречем вместо земя на българи,
по - скоро земя на блажени."

ГРИГОРИЙ АНТИОХ, XI в.

Районът на София е заселен още от преди 2 хилядолетия. Древното селище на тракийското племе серди, възникнало тук преди Атина и Рим, през всички епохи е било едно от най – важните средища на Балканския полуостров, негов централен пътен възел и своеобразен стратегически ключ.

Римляните, които оценили голямото военно значение на тракийското селище, издигнали тук града Сердика, който през III век център става на провинция Вътрешна Дакия.

Римският император Константин Велики (около 285 - 337 год.) наричал Сердика "Моят Рим" и възнамерявал да пренесе столицата си в нея, а византийския император Юстиниан I (527 - 565год.) се колебаел кой град да избере за своя столица - Сердика или Константинопол. Преториумътна Сердика под черквата "Св. Неделя" с дължина 100 метра е бил една от най - големите антични сгради на Балканите.

Още през II в. градът бил обграден с крепостна стена, дебела 2,10 м. Върху нейното трасе през IV в.била издигната нова мощна крепостна стена, увенчана с кръгли бойни кули, които затваряли пространство с форма на неправилен четириъгълник между днешните улици "Леге", "Сердика", "Лавеле", "Алабин" и "Екзарх Йосиф". В града се влизало през четири порти. Северната бе открита под днешното кръстовище на бул. "М. Луиза" и улица "Екзарх Йосиф", а източната - под бул."Дондуков".

След хунското нашествие към средата на V в. крепостните стени били подсилени. Построени били нови триъгълни бойни кули. Откъм северната част на града била издигната нова стена, останките, от която са открити на улиците "Козлодуй", "Веслец" и "Станка Първанова". По време на управлението на император Юстиниан I крепостната стена била подсилена със стена от тухли, увенчана с петоъгьлни кули. Все по това време била издигната и предна крепостна стена (протейхизма), отдалечена на 20-30 м от крепостната стена, дебела 1,30 м. На далечните и близките подстъпи към Сердика били възстановени и издигнати 9 кастела.

Археологическите разкопки показват, че при обсадата и превземането на Сердика от българските войски, водени от хан Крум през 809 г., крепостните стени не са били разрушени и са били използвани от българите. Разкрити са поправки, извършени по време на Първата българска държава. След обсадата на Средец от византийските войски през 986 г. крепостната стена на някои места е била преизградена, като били използвани и сантрачи, а някои от кръглите кули били преустроени в четвъртити.

План на крепостта Средец

Турският пътешественик Евлия Челеби пише за Средецката крепост, която посетил през втората половина на XVII в.: "Според латинските историци тая крепост била голяма като Цариградската и около връст имала 47 000 крачки. Аз лично обиколих и разгледах нейните сгради и основи... Според,  както е писано в историята на Януана, Софийската крепост е имала 27 врати, 1700 кули и 70 000 зъбери."

Средновековната българска крепост Батил, наричана още Боянска крепост, се намира на връх Момина скала (1087 м), на левия бряг на Боянска река. Крепостта се споменава често от византийски летописци. Най-вероятно тук е било седалището на севастократор Калоян, ктиторът на прочутата със своите стенописи Боянска черква и управител на Средецка област.

За Боянската крепост Константин Иречек пише: "Около стария Боянски храм и на онази ливада (Царевопадало) навярно е било разположено укрепено селище, което като акропол имало зад себе си онзи тесен замък; от него един малък гарнизон е могъл през пустините на Витоша да поддържа връзка с крепостта Перник и с другите задпланински укрепени места." Гарнизонът на крепостта е оказал силна съпротива на турските завоеватели. По време на възстанието на Петър Делян управител на крепостта бил войводата Ботко. През 1041 г. ромейските войски, водени от император Михаил IV, обсадили крепостта, която била отхвърлила византийската зависимост. Кекавмен разказва: "Там (в крепостта Бояна) имало прочути войнствени мъже българи ... Уповавайки се на своята храброст, те излезли да се бият вън от крепостта, сякаш се срамували да стоят вътре. Като се завързало сражение и започнала ожесточена борба, онези прочути българи били разбити. А щом поискали да влязат през вратите на крепостта, с тях влезли ромеите и направили голяма сеч." По този начин крепостта била превзета.

Крепостта Костенец  се е издигала на хълма Горна църква. В нейния обсег са намирани керамика, монети и др. Според местно предание защитниците на крепостта са оказали силна съпротива на турските завоеватели. След падането на крепостта българите продължили борбата в укрепленията в нейния район в местността Бунара, а след това в местността Градището, където има останки от укрепителни строежи. Тук съпротивата им продължила седем години. Принудени били да напуснат укреплението, след като турците открили и прекъснали водопровода към него. Но и тогава смелите български воини си пробили път и се оттеглили към долината на р. Бистрица.

В района на София и Самоков през античността и средновековието са се намирали и следните крепости: Белград при Нови Искър, Еврейското кале и Ревулското кале при село Дилни Пасарел, Германското градище при Германския манастир, Владайското градище, Люлинско градище и Стражата на превала на Владайския проход, Маломавското градище, Връбнишкото градище, Малкото и Шумското кале на хребета Чепан, Шишмановото кале, известно още като Доспейското кале на връх Шишманица - югозападно от Самоков, Горно, Средно и Долно кале, и Хисаря в района на Карабаир и други.


2007 © All rights reserved. Web design by SP Vision Ltd.